жертва

жертва (български)

жертва ±
ед.ч.		жер·т·ва
ед.ч.	членувано	жер·т·ва·та
мн.ч.		жер·т·ви
мн.ч.	членувано	жер·т·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Човек, загубил живота си или пострадал от природно бедствие, нещастен случай, физическо насилие и др.

Етимология

От старобълг. жрьтва (Супрасъл. сб.) от старобълг. глагол жръти, жьрѫ „правя жертва“, сроден с лит. giriu, girti „хваля“, geras „хубав“, староинд. gŗņāti „възпява, възхвалява“, gīr „похвала, награда“, авест. āɣairyāt „превъзнася“, gar „похвала, награда“, лат. grātus „желан, приятен, благодарен“, тох. В kartse „хубав, приятен“ от ие. *gʷerə-. Старобълг. > старорус. жертва (вместо жëртва).

Фразеологични изрази

Превод

английски: victim^(en)
испански: víctima^(es)
италиански: vittima^(it)
немски: die Opfer^(de)
полски: ofiara^(pl)
добавете превод на друг език тук [[]]

руски: жертва^(ru), потерпевший^(ru)
сръбски: жртва^(sr), žrtva^(sr)
френски: victime^(fr)
холандски: offer^(nl), slachtoffer^(nl)
хърватски: žrtva^(hr)

Синоними

Сродни думи

Производни думи