ръб

ръб (български)

ръб ±

ед.ч.		ръб
	непълен член	ръ·ба
	пълен член	ръ·бът
мн.ч.		ръ·бо·ве
	членувано	ръ·бо·ве·те
бройна форма		ръ·ба
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Издаден и изострен край, край на плоскост.
2. Обшит край на дреха.

Етимология

цслав. рѫбъ pannus „парче плат, дрипа“. Праслав. *rǫbъ: сърбохърв. руб „ръб, ивица“, словен. rоb „ръб, тъкан, проста дреха“, чеш., слов. rub „ръб, обшивка“, rubáš „саван, женска риза“, пол. rąb, мн. rębу „ръб, шев“, г.-луж., д.-луж. rub „груба тъкан, дреха“, ст.-рус. рубъ „лошо облекло, груба тъкан“, рус. руб „дрипа“, рубаха „риза“, рубец „шев, ръб, белег“, укр., белор. руб „ръб, шев“. Сравни лит. rumba „резка“, rumbuoti „ръбя“, латв. rūbs „резка, ръб“, ruobit „правя резки“, вероятно и ст.-в.-нем. ramft, ranft „край, обшивка, ръб“, Rand „край“, ст.-сканд. rond „край, ребро, обшивка на щит“.

Превод

английски: edge (en), fringe (en) испански: orilla, borde италиански: orlo, bordo

немски: der Rand руски: край турски: kenar френски: bord

Синоними

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Производни думи

ръбест