руно
Облик
руно (български)
ед.ч. | ру·но | |
---|---|---|
членувано | ру·но·то | |
мн.ч. | ру·на | |
членувано | ру·на·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
от *rumno: староинд. rōman-, lōman- „телешка козина“, ирл. rón „конски косъм“.
Фразеологични изрази
Превод
|