коса

Български

коса ±

ед.ч.		ко·са
	членувано	ко·са·та
мн.ч.		ко·си
	членувано	ко·си·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Окосмяване на главата на човек.
2. Земеделско сечиво с извито острие и напречно разположена на него дълга дръжка, което се използва за рязане на трева.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: hair (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: capillus (la) литовски: [[]]

немски: Haar (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: saç (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• козина, руно, четина
• пипалце, власинка, косми, брада

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}