реквизит
Облик
реквизит (български)
ед.ч. | рек·ви·зит | |
---|---|---|
непълен член | рек·ви·зи·та | |
пълен член | рек·ви·зи·тът | |
мн.ч. | рек·ви·зи·ти | |
членувано | рек·ви·зи·ти·те | |
бройна форма | рек·ви·зи·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Съвкупни или бутофорни предмети за театрално представление, помагащи на зрителя да почувства обстановката, времето и мястото на действието. В съвремено значение също така се използва за показването на любимите вещи и предмети в циркови представления, киното и т.н.
- Елементи от документ, които задължително трябва да присъства, иначе документа няма да е валиден (като например атрибути, характеристика, местоположение и т.н.).
Етимология
Фразеологични изрази
{{{ИЗРАЗИ}}}
Превод
|
|
Синоними
атрибут, елемент, съставна част, съставка, компонент