разтвор
Облик
разтвор (български)
ед.ч. | раз·т·вор | |
---|---|---|
непълен член | раз·т·во·ра | |
пълен член | раз·т·во·рът | |
мн.ч. | раз·т·во·ри | |
членувано | раз·т·во·ри·те | |
бройна форма | раз·т·во·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Течност, в която има разтворено вещество.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|