разпит

разпит (български)

разпит ±

ед.ч.		раз·пит
	непълен член	раз·пи·та
	пълен член	раз·пи·тът
мн.ч.		раз·пи·ти
	членувано	раз·пи·ти·те
бройна форма		раз·пи·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Задаване на въпроси на задържан, следствен, обвиняем или свидетел с цел да се съберат сведения за някакво деяние.

Превод

английски: examination, interrogation, inquisition арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: interrogatorio италиански: interrogazione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Befragung, die Vernehmung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: допро́с словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: interrogation холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• следствие, дознание, анкета, разследване
• разпитване, изпитване, подпитване

, неосновна форма

Oсновна форма

разпия