дознание

дознание (български)

дознание ±

ед.ч.		доз·на·ние
	членувано	доз·на·ни·е·то
мн.ч.		доз·на·ния
	членувано	доз·на·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Опростена форма на предварително производство приложима за дела, които не представляват фактическа или правна сложност, освен ако закона не е разпоредил друго.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• следствие, разследване, изследване
• анкета, сведение
• разпит