разновидност

разновидност (български)

разновидност ±

ед.ч.		раз·но·вид·ност
	членувано	раз·но·вид·ност·та
мн.ч.		раз·но·вид·нос·ти
	членувано	раз·но·вид·нос·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

Нещо, което има свои специфични особености в рамките на общото; вариант, подвид, модификация.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• порода, вид, подвид, сорт, категория
• многообразие, многоликост, особеност, разнообразие, нюанс, оттенък, отсянка, вариант, вариация, видоизменение, модалитет, отклонение, комбинация
• разлика, различие
• род