размирица

Български

размирица ±

ед.ч.		раз·ми·ри·ца
	членувано	раз·ми·ри·ца·та
мн.ч.		раз·ми·ри·ци
	членувано	раз·ми·ри·ци·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Проява на открито обществено недоволство, на протест срещу властта, съпътствана от нарушение на установения ред, неподчинение и саморазправа.

Превод

Преводи

английски: riot, tumult испански: tumulto, disturbios италиански: rivolta

немски: die Ausschreitung руски: беспоря́дки, pl френски: émeute чешки: neklid, nepokoj, povstání шведски: oroligheter, upplopp, uppror, uppståndelse

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.