разложение

разложение (български)

разложение ±

ед.ч.		раз·ло·же·ние
	членувано	раз·ло·же·ни·е·то
мн.ч.		раз·ло·же·ния
	членувано	раз·ло·же·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• прогниване, изгниване, нагниване, разпадане, скапване, разкапване, разлагане, тлеене, декомпозиция
• разплутост, разкапаност, прогнилост, гнилота, упадък, развала, деморализация, провала, декаданс, сплутост
• гниене, разложена материя, гнилост
• поквара, покваряване, развращаване
• проваляне, разтурване