разграничение

Български

разграничение ±

ед.ч.		раз·г·ра·ни·че·ние
	членувано	раз·г·ра·ни·че·ни·е·то
мн.ч.		раз·г·ра·ни·че·ния
	членувано	раз·г·ра·ни·че·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Отделяне на едно от друго; прокарване на граница.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: distinction, discrimination арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: discriminación италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Unterscheidung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: разграниче́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ayrımcılık унгарски: [[]] фински: [[]] френски: discrimination холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• граница, раздел
• различие, разлика
• разграничаване

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}