разграничаване

разграничаване (български)

разграничаване ±

ед.ч.		раз·г·ра·ни·ча·ва·не
	членувано	раз·г·ра·ни·ча·ва·не·то
мн.ч.		раз·г·ра·ни·ча·ва·ния
	членувано	раз·г·ра·ни·ча·ва·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 71

1. Също и разграничение

Превод

английски: distinction, discrimination, differentiation арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: αντιδιαστολή датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: discriminación италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Determination, die Scheidung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: разграниче́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ayrımcılık унгарски: [[]] фински: [[]] френски: discrimination холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

разграничение, граница, различие