радетел
Облик
радетел (български)
ед.ч. | ра·де·тел | |
---|---|---|
непълен член | ра·де·те·ля | |
пълен член | ра·де·те·лят | |
мн.ч. | ра·де·те·ли | |
членувано | ра·де·те·ли·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | ра·де·те·лю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- Книж. Обикновено с предлозите за или на. Човек, който радее (в 1 значение) за нещо.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
труженик, борец, работник, деец, деятел, ратник, застъпник