принудителен

Български

принудителен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		при·ну·ди·те·лен
		непълен член	при·ну·ди·тел·ния
		пълен член	при·ну·ди·тел·ни·ят
	ж. р.		при·ну·ди·тел·на
		членувано	при·ну·ди·тел·на·та
	ср. р.		при·ну·ди·тел·но
		членувано	при·ну·ди·тел·но·то
мн. ч.			при·ну·ди·тел·ни
		членувано	при·ну·ди·тел·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Който се осъществява по принуда или чрез принуда.

Синоними

• насилствен, наложителен, задължителен, безусловен, категоричен, по заповед, против волята
• наложен, принуден

Превод

английски: compulsory, forced, induced арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: zwanghaft, unfreiwillig норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]