принуден

Български

принуден ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		при·ну·ден
		непълен член	при·ну·де·ния
		пълен член	при·ну·де·ни·ят
	ж. р.		при·ну·де·на
		членувано	при·ну·де·на·та
	ср. р.		при·ну·де·но
		членувано	при·ну·де·но·то
мн. ч.			при·ну·де·ни
		членувано	при·ну·де·ни·те

Прилагателно име, тип 76

1. Който е заставен да прави нещо.
2. Прен: който не е искрен; неестествен.

Синоними

• заставен, насипен, пресилен, притиснат, накаран, задължен, натоварен
• насилствен, принудителен, задължителен, наложен
• неестествен, изкуствен, превзет
• скован, дървен, хладен, резервиран, високомерен, надменен, надут, нелюбезен, важен, тежък

Превод

английски: compelled, forced, coerced artificial, constrained, forced арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: zwanghaft, gezwungen forciert, gewollt норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

, неосновна форма

Oсновна форма

принудя