преписка
Облик
преписка (български)
ед.ч. | пре·пис·ка | |
---|---|---|
членувано | пре·пис·ка·та | |
мн.ч. | пре·пис·ки | |
членувано | пре·пис·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Канц. Сбор от служебни писма и книжа, свързани с определен въпрос.
- Размяна на служебни писма и книжа, свързани с определен въпрос.
- Остар. Писмовна връзка между лица; кореспонденция.
◊ Съдебна преписка. Юрид. Обединена и заведена под номер документация по отделно съдебно дело.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|