предполагам
Облик
предполагам (български)
| Сегашно време | пред·по·ла·гам |
|---|---|
| Мин. св. време | пред·по·ла·гах |
| Мин. несв. време | пред·по·ла·гах |
| Повел. наклонение | пред·по·ла·гай |
| Мин. страд. причастие | пред·по·ла·ган |
| Мин. деят. св. причастие | пред·по·ла·гал |
| Мин. деят. несв. причастие | пред·по·ла·гал |
| Сегашно деят. причастие | пред·по·ла·гащ |
| Деепричастие | пред·по·ла·гай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен
(класификация — преходен.)
Приемам нещо за възможно, вероятно, правя предварителни, непотвърдени с доказателства заключения за съществуването, реалността на нещо. [1]
Етимология
старобълг. прѣдъполагати „слагам отпред“ (Зогр.) калкира гр. προτιθέναι. В книж. език зает от рус. предполагать, който калкира нем. voraussetzen.
Фразеологични изрази
Синоними
- мисля, допускам, смятам, считам, струва ми се, презумирам, приемам, вярвам, догаждам се, пресмятам
- гадая, пророкувам, предсказвам, предричам, предвиждам
- вземам за дадено
Производни думи
предположение
Превод
|
|
- ↑ предполагам в РБЕ на ИБЕ