предостатъчен
Облик
предостатъчен (български)
ед. ч. | м. р. | пре·дос·та·тъ·чен | |
---|---|---|---|
непълен член | пре·дос·та·тъч·ния | ||
пълен член | пре·дос·та·тъч·ни·ят | ||
ж. р. | пре·дос·та·тъч·на | ||
членувано | пре·дос·та·тъч·на·та | ||
ср. р. | пре·дос·та·тъч·но | ||
членувано | пре·дос·та·тъч·но·то | ||
мн. ч. | пре·дос·та·тъч·ни | ||
членувано | пре·дос·та·тъч·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който е повече, отколкото е необходимо. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
достатъчен, задоволителен, богат, пребогат, изобилен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|
- ↑ предостатъчен в РБЕ на ИБЕ