достатъчен
достатъчен (български)
| ед. ч. | м. р. | дос·та·тъ·чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | дос·та·тъч·ния | ||
| пълен член | дос·та·тъч·ни·ят | ||
| ж. р. | дос·та·тъч·на | ||
| членувано | дос·та·тъч·на·та | ||
| ср. р. | дос·та·тъч·но | ||
| членувано | дос·та·тъч·но·то | ||
| мн. ч. | дос·та·тъч·ни | ||
| членувано | дос·та·тъч·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който е в необходимата степен или количество, който задоволява нуждите.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|