потенциален
Облик
потенциален (български)
ед. ч. | м. р. | по·тен·ци·а·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | по·тен·ци·ал·ния | ||
пълен член | по·тен·ци·ал·ни·ят | ||
ж. р. | по·тен·ци·ал·на | ||
членувано | по·тен·ци·ал·на·та | ||
ср. р. | по·тен·ци·ал·но | ||
членувано | по·тен·ци·ал·но·то | ||
мн. ч. | по·тен·ци·ал·ни | ||
членувано | по·тен·ци·ал·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- За който съществува възможност да се случи.
Етимология
От рус. потенциальный, което на свой ред води до лат. potentialis.
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|