се

От Уикиречник
Jump to navigation Jump to search

Словоформата се има следните основни форми:

  1. себе сивъзвратно лично местоимение. Кратката форма във винителен падеж се се използва като частица за образуване на възвратни глаголи.
  2. всев поетическата и остарялата/ диалектна реч първият звук се изпуска. За отличаване от 1. се обозначава с ударение: сѐ.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

... Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

В първата цитирана строфа от „Българският език“ на Иван Вазов се среща 1. значение, във втората — кратката дателна форма (за „на себе си“), а в третата — 2. значение.