порицател
Облик
порицател (български)
ед.ч. | по·ри·ца·тел | |
---|---|---|
непълен член | по·ри·ца·те·ля | |
пълен член | по·ри·ца·те·лят | |
мн.ч. | по·ри·ца·те·ли | |
членувано | по·ри·ца·те·ли·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | по·ри·ца·те·лю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
изобличител, обвинител, укорител