подбудител
Облик
подбудител (български)
ед.ч. | под·бу·ди·тел | |
---|---|---|
непълен член | под·бу·ди·те·ля | |
пълен член | под·бу·ди·те·лят | |
мн.ч. | под·бу·ди·те·ли | |
членувано | под·бу·ди·те·ли·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | под·бу·ди·те·лю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- Човек, който е подбудил някого към извършване на определено действие; подстрекател. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- подстрекател, поощрител, вдъхновител, съветник, виновник, агитатор
- смутител, размирник, раздорник
- съучастник, помагач, съизвършител
Сродни думи
Производни думи
- ↑ подбудител в РБЕ на ИБЕ