пазител

Български

пазител ±

ед.ч.		па·зи·тел
	непълен член	па·зи·те·ля
	пълен член	па·зи·те·лят
мн.ч.		па·зи·те·ли
	членувано	па·зи·те·ли·те
бройна форма		—
звателна форма		па·зи·те·лю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

1. Това е човек,който се грижи(бди,пази) за нещо.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• страж, блюстител, хранител, пазач
• телохранител, гавазин, пазвант
• защитник, предпазно средство, закритие, прикритие, заслон, подслон, убежище