отшелник

отшелник (български)

отшелник ±

ед.ч.		от·шел·ник
	непълен член	от·шел·ни·ка
	пълен член	от·шел·ни·кът
мн.ч.		от·шел·ни·ци
	членувано	от·шел·ни·ци·те
бройна форма		от·шел·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Човек, който се е отрекъл от удоволствията и удобствата на света и живее в уединение, обикновено поради религиозни подбуди.
2. Човек, който живее сам, не общува с никого.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: отшельник (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: poustevník шведски: eremit японски: [[]]

Синоними

• калугер, монах, пустинник, постник, аскет, самотник
• уединен, усамотен