аскет
Облик
аскет (български)
ед.ч. | ас·кет | |
---|---|---|
непълен член | ас·ке·та | |
пълен член | ас·ке·тът | |
мн.ч. | ас·ке·ти | |
членувано | ас·ке·ти·те | |
бройна форма | ас·ке·та | |
звателна форма | ас·ке·те |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- църк. Християнин, който живее в строго въздържание; отшелник, пустинник, постник.
- прен. Човек, който съзнателно се отказва от удоволствията на живота.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
постник, монах, калугер, отшелник, пустинник