отмъщение

Български

отмъщение ±

ед.ч.		от·мъ·ще·ние
	членувано	от·мъ·ще·ни·е·то
мн.ч.		от·мъ·ще·ния
	членувано	от·мъ·ще·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Отмъщение значи въздаяние за злина, наказание за сторено зло - особено право на Бога, в което се намесваха отмъстителите; макар и мнозина да предполагат, че с думата отмъщение, островитяните са означавали богинята на правосъдието Дихе, която гърците и римляните, са считали за дъщеря на Юпитер, и от която се страхували, като от едно независимо, справедливо и неукротимо божество.

Превод

Преводи

английски: revenge, requital, retaliation, retribution, vengeance, nemesis арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: εκδίκηση, ανταπόδοση датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: venganza, retribución италиански: vendetta, rivincita, rivalsa, ritorsione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Rache, die Vergeltung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: месть, мще́ние, возме́здие словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: intikam, öç унгарски: [[]] фински: [[]] френски: vengeance холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

възмездие, отплата, мъст, реванш, наказание