отдих

отдих (български)

[[о̀тдих]] ±

ед.ч.		от·дих
	непълен член	от·ди·ха
	пълен член	от·ди·хът
мн.ч.		от·ди·хи
	членувано	от·ди·хи·те
бройна форма		от·ди·ха
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Почивка, обикновено продължителна.

Превод

английски: repose, respite, breather, breathing-space арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Ausspannung, die Erholung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: о̀тдых (ру) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• почивка, отмора
• облекчение, спокойствие, мир, пауза, прекъсване, спирка
• ваканция, отпуска
• поемане на дъх, кратка почивка
• покой