отвод

отвод (български)

отвод ±

ед.ч.		от·вод
	непълен член	от·во·да
	пълен член	от·во·дът
мн.ч.		от·во·ди
	членувано	от·во·ди·те
бройна форма		от·во·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Средство за процесуална защита на ответника. С него ответникът се брани като оспорва правото на иск на ищеца или неговото упражняване. С него се иска прекратяване или спиране на делото поради липса на положителни или наличие на отрицателни процесуални предпоставки.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• отвеждане, отстранение
• отказ
• отклонение, отклоняване, отбиване