осезателен
Облик
| ед. ч. | м. р. | осе·за·те·лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | осе·за·тел·ния | ||
| пълен член | осе·за·тел·ни·ят | ||
| ж. р. | осе·за·тел·на | ||
| членувано | осе·за·тел·на·та | ||
| ср. р. | осе·за·тел·но | ||
| членувано | осе·за·тел·но·то | ||
| мн. ч. | осе·за·тел·ни | ||
| членувано | осе·за·тел·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който служи за осезание или се добива чрез осезание.
- Прен: Който се усеща, възприема, чувства като твърде голям, значителен.
Синоними
- чувствителен, реален, веществен
- уловим, доловим, видим
- голям, значителен
- осезаем, ясен
- забележим, явен, очевиден
Превод
|
|