осанка
Облик
осанка (български)
ед.ч. | осан·ка | |
---|---|---|
членувано | осан·ка·та | |
мн.ч. | осан·ки | |
членувано | осан·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Външен вид, начин на държане на тялото.
Етимология
От сан.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
вид, външност, стойка, походка