опърничав

Български

опърничав ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		опър·ни·чав
		непълен член	опър·ни·ча·вия
		пълен член	опър·ни·ча·ви·ят
	ж. р.		опър·ни·ча·ва
		членувано	опър·ни·ча·ва·та
	ср. р.		опър·ни·ча·во
		членувано	опър·ни·ча·во·то
мн. ч.			опър·ни·ча·ви
		членувано	опър·ни·ча·ви·те

Прилагателно име, тип 76

Който без видима причина се противопоставя на всичко и на всички; опак, своенравен.

Синоними

• упорит, непокорен, вироглав, твърдоглав, недисциплиниран, несговорен, непослушен, инат, заинатен, дръпнат, неразбран, опак, ни се води-ни се кара, терсене, своеобразен, своенравен, не като другите, див петел
• неприятен, своеволен

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]