опърничав
Облик
опърничав (български)
ед. ч. | м. р. | опър·ни·чав | |
---|---|---|---|
непълен член | опър·ни·ча·вия | ||
пълен член | опър·ни·ча·ви·ят | ||
ж. р. | опър·ни·ча·ва | ||
членувано | опър·ни·ча·ва·та | ||
ср. р. | опър·ни·ча·во | ||
членувано | опър·ни·ча·во·то | ||
мн. ч. | опър·ни·ча·ви | ||
членувано | опър·ни·ча·ви·те |
Прилагателно име, тип 76
Който без видима причина се противопоставя на всичко и на всички; опак, своенравен.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- упорит, непокорен, вироглав, твърдоглав, недисциплиниран, несговорен, непослушен, инат, заинатен, дръпнат, неразбран, опак, ни се води-ни се кара, терсене, своеобразен, своенравен, не като другите, див петел
- неприятен, своеволен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|