огърлица

Български

огърлица ±

ед.ч.		огър·ли·ца
	членувано	огър·ли·ца·та
мн.ч.		огър·ли·ци
	членувано	огър·ли·ци·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Накит, който се поставя на шията.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: necklace арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: κολιέ датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: collar италиански: collana, girocollo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Halskette норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ожере́лье словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: gerdanlık унгарски: [[]] фински: [[]] френски: collier холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• гердан, наниз, гиздило, накит, колие
• броеница

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}