накит

накит (български)

накит ±

ед.ч.		на·кит
	непълен член	на·ки·та
	пълен член	на·ки·тът
мн.ч.		на·ки·ти
	членувано	на·ки·ти·те
бройна форма		на·ки·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Украшение, бижу.

Превод

английски: adornment, decoration арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: adorno италиански: decorazione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Dekoration норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: украше́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: parure холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

украшение, скъпоценност, украса, гиздило, труфило, гердан, наниз, огърлица, декорация