огнище

огнище (български)

огнище ±

ед.ч.		ог·ни·ще
	членувано	ог·ни·ще·то
мн.ч.		ог·ни·ща
	членувано	ог·ни·ща·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 66

1. Място на което се пали огън.
2. Прен. Място от което започва зловреден процес. „Огнище на епидемия“, „Огнище на инфекция“.

Превод

английски: fireplace, hearth арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: εστία, τζάκι датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: chimenea, hogar италиански: focolare китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Feuerstelle, der Herd норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: оча́г словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: şömine унгарски: [[]] фински: [[]] френски: âtre, foyer холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• оджак, огън
• пожар, пожарище
• дом, домакинство, семейство, кът, домашен кът, къща, жилище, покрив
• средище, център, централа