огнище

Български

огнище ±

ед.ч.		ог·ни·ще
	членувано	ог·ни·ще·то
мн.ч.		ог·ни·ща
	членувано	ог·ни·ща·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 66

1. Място на което се пали огън.
2. Прен. Място от което започва зловреден процес. „Огнище на инфекция“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: fireplace, hearth гръцки: εστία, τζάκι испански: chimenea, hogar италиански: focolare

немски: die Feuerstelle, der Herd руски: оча́г турски: şömine френски: âtre, foyer

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.