овчар

овчар (български)

овчар ±

ед.ч.		ов·чар
	непълен член	ов·ча·ря
	пълен член	ов·ча·рят
мн.ч.		ов·ча·ри
	членувано	ов·ча·ри·те
бройна форма		—
звателна форма		ов·ча·рю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

1. Човек, който отглежда овце.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: aoire исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• пастир, чобанин
• говедар, козар