обидчив

Български

обидчив ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		обид·чив
		непълен член	обид·чи·вия
		пълен член	обид·чи·ви·ят
	ж. р.		обид·чи·ва
		членувано	обид·чи·ва·та
	ср. р.		обид·чи·во
		членувано	обид·чи·во·то
мн. ч.			обид·чи·ви
		членувано	обид·чи·ви·те

Прилагателно име, тип 76

Който лесно се обижда.

Синоними

• докачлив, много чувствителен, раздразнителен
• презрителен, надменен
• сприхав

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Курсивен текст