докачлив
докачлив (български)
| ед. ч. | м. р. | до·кач·лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | до·кач·ли·вия | ||
| пълен член | до·кач·ли·ви·ят | ||
| ж. р. | до·кач·ли·ва | ||
| членувано | до·кач·ли·ва·та | ||
| ср. р. | до·кач·ли·во | ||
| членувано | до·кач·ли·во·то | ||
| мн. ч. | до·кач·ли·ви | ||
| членувано | до·кач·ли·ви·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- който лесно се обижда.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- раздразнителен, избухлив, сприхав, сръдлив, свадлив
- обидчив, много чувствителен
- превзет, педантичен, недоволен, нацупен, нелюбезен, зъл
- заядлив, сърдит
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|