обединение
обединение (български)
| ед.ч. | обе·ди·не·ние | |
|---|---|---|
| членувано | обе·ди·не·ни·е·то | |
| мн.ч. | обе·ди·не·ния | |
| членувано | обе·ди·не·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Осъществяване на единство, общност, сплотяване, съединяване на отделни части, самостойни единици, групи в едно общо цяло; обединяване, съединение.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.