сговор

Български

сговор ±

ед.ч.		сго·вор
	непълен член	сго·во·ра
	пълен член	сго·во·рът
мн.ч.		сго·во·ри
	членувано	сго·во·ри·те
бройна форма		сго·во·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

само ед.ч. 1. Наличие на добри отношения и разбирателство между хора. 2. Групировка, образувана след преговори.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: entente, accord холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• сговорност, сговорчивост, съгласие, дружност, задружност, сплотеност, взаимност, взаиморазбирателство, разбирателство, единодействие, единомислие, единодушие
• съюз

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}