нарочен

нарочен (български)

нарочен ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		на·ро̀·чен
		непълен член	на·ро·че·ния
		пълен член	на·ро·че·ни·ят
	ж. р.		на·ро̀ч·на
		членувано	на·роч·на·та
	ср. р.		на·роч·но
		членувано	на·роч·но·то
мн. ч.			на·роч·ни
		членувано	на·роч·ни·те

Прилагателно име, тип 79

Прилагателното има форма за ср.р. наро̀чно — разграничи от причастието по-долу (ср.р. наро̀чено), което означава смятан, подозиран, обвиняван. От значение 2. на прилагателното се образува наречието: Не съм го направила нарочно.

1. специален
2. умишлен
3. (юр. — само значение 1.; = значение 1.2. на специален) посветен само и точно на дадена цел (без значение дали е различен от общия случай). Нарочен орган; нарочен документ.

Синоними

• специален, особен
• умишлен, съзнателен, неслучаен

Превод

английски: express, purposive deliberate, intentional, premeditated арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: speziell absichtlich, vorsätzlich норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

, неосновна форма

Oсновна форма

нароча