Прилагателното има форма за ср.р. наро̀чно — разграничи от причастието по-долу (ср.р. наро̀чено), което означава смятан, подозиран, обвиняван. От значение 2. на прилагателното се образува наречието: Не съм го направила нарочно.
(юр. — само значение 1.; = значение 1.2. на специален) посветен само и точно на дадена цел (без значение дали е различен от общия случай). Нарочен орган; нарочен документ.