наречие

Български

наречие ±

ед.ч.		на·ре·чие
	членувано	на·ре·чи·е·то
мн.ч.		на·ре·чия
	членувано	на·ре·чи·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Неизменна и самостоятелна част на речта, която показва признаците на действието, качеството или обстоятелствата, при които то протича.

Превод

английски: adverb арменски: մակբայ гръцки: επίρρημα датски: adverbium, biord естонски: määrsõna испански: adverbio италиански: avverbio латвийски: apstākļa vārds латински: adverbium литовски: prieveiksmis немски: das Adverb, das Umstandswort, das Nebenwort норвежки: adverb

полски: przysłówek румънски: adverb руски: наре́чие словашки: príslovka словенски: príslov сръбски: при́лог турски: belirteç, zarf унгарски: határozószó фински: adverbi френски: adverbe холандски: bijwoord чешки: příslovce

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.