напор
Облик
напор (български)
| ед.ч. | на·пор | |
|---|---|---|
| непълен член | на·по·ра | |
| пълен член | на·по·рът | |
| мн.ч. | на·по·ри | |
| членувано | на·по·ри·те | |
| бройна форма | на·по·ра | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Специфична механична енергия на течността, в дадена точка на течението. Напорът е равен на максималната височина, на която може да се издигне течността над нивото на отчитане, измерва се в метри, бива бруто и нето с отчитане на загубата на напор поради реалните хидравлични съпротивления по пътя на движение на течността.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|