наблюдател

наблюдател (български)

наблюдател ±

ед.ч.		наб·лю·да·тел
	непълен член	наб·лю·да·те·ля
	пълен член	наб·лю·да·те·лят
мн.ч.		наб·лю·да·те·ли
	членувано	наб·лю·да·те·ли·те
бройна форма		—
звателна форма		наб·лю·да·те·лю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

1. Човек, който наблюдава.

Превод

английски: observer испански: observador италиански: osservatore

немски: der Beobachter руски: наблюда́тель френски: observateur добавете превод на друг език тук [[]]