мяра

мяра (български)

мяра ±

ед.ч.		мя·ра
	членувано	мя·ра·та
мн.ч.		ме·ри
	членувано	ме·ри·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 43

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. мѣра от ие. *mē-: сродни думи: санскрит māti, mimāti „мери“, mātram, mātrā „мярка“, лат. mētior „меря“, греч. μέτρον „мярка“, гот. mēlа „чувал, мярка за зърно“, албан. mat, mаs „меря“, mаtё, mаsё „мярка“, mоt „година, време“, лит. metai „година“, гот. mitan, ст.в.н. mеʒʒаn „меря“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• мярка, размер, големина, доза, тегло
• критерий, мерило, аршин, мащаб, степен
• умереност, скромност, благоразумие, трезвост, трезвеност, разум
• край, норма, ограничение, рамка, предел, граница