мъгла

Български

мъгла ±

ед.ч.		мъг·ла
	членувано	мъг·ла·та
мн.ч.		мъг·ли
	членувано	мъг·ли·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Водна пара в приземния въздух, която го прави непрозрачен.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: fog арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• облак, мъглявина, думан
• несигурност, неизвестност, неяснота, неясност, забърканост, неразбраност, тъмнина
• колебание, съмнение
• пара, пари, изпарения

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}