мъгла
Облик
мъгла (български)
ед.ч. | мъг·ла | |
---|---|---|
членувано | мъг·ла·та | |
мн.ч. | мъг·ли | |
членувано | мъг·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Водна пара в приземния въздух, която го прави непрозрачен.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- облак, мъглявина, думан
- несигурност, неизвестност, неяснота, неясност, забърканост, неразбраност, тъмнина
- колебание, съмнение
- пара, пари, изпарения