мръсотия
Облик
мръсотия (български)
ед.ч. | мръ·со·тия | |
---|---|---|
членувано | мръ·со·ти·я·та | |
мн.ч. | мръ·со·тии | |
членувано | мръ·со·ти·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- само ед. Отсъствие на чистота.
- Нещо мръсно, нечисто.
- обикн. ед. стесн. Нечистотия по кожата, косите или по дрехите на човек
- стесн. разг. Изпражнения, фекалии.
- обикн. мн. прен. разг. Неприлични, непристойни думи, изрази, изображения и подобни.
- прен. разг. Неприлична, непристойна постъпка, деяние, което предизвиква отвращение, неодобрение.
- прен. разг. Похотливи деяния, курварство.
- прен. грубо. Нещо, което се смята за грозно, неприлично, отвратително и към което се отнася с презрение, омраза, ненавист.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- мърсотия (остар.)
- мръсота, нечистотия, смрад, кал, боклук, тиня, смет
- низост, подлост, безчестие, гадост, гнусота
- неприличен език, нецензурен език
- изпражнения, фекалии, лайна, кир