мрак

Български

мрак ±

ед.ч.		мрак
	непълен член	мра·ка
	пълен член	мра·кът
мн.ч.		мра·ко·ве
	членувано	мра·ко·ве·те
бройна форма		мра·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Отсъствие на светлина; тъмнина.

Етимология

старобълг. мракъ от слав. *morkъ. Сродни думи: лит. merkti „мигам“, латв. mirklis „миг, мигане“, староинд. markas „затъмнение“, гот. mоrgins, староангл. morgen, англ. morning, нем. Morgen „утро“ от ие. *merǝkʷ-.

Превод

Преводи

английски: Darkness, gloom арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: oscurità китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Dunkelheit (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: мрак словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: obscurité холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• тъмнина, тъмнило, нощ, вечер, сянка
• невежество, незнание, мракобесие, простотия
• мрачина
• тъмно, мръкнало